Излишно е да казвам, че обожавам да гледам снимки. Нямам абсолютно никакви предпочитания към стил или обработка, важното е като погледна снимка да ми хареса и признавам си, че това най-често е повлияно от цветовете и/или контраста, въпреки, че харесвам и "размити", пастелни кадри. До скоро ме тормозеше факта, че моите снимки (освен, че не са нищо особено като идея), но дори нямат хубави цветове. Докато не попаднах на фотострийма на този фоторгаф - Andrew - CubaGallery. Wow, гледах с часове първият път, като замаяна. Като свършеха снимките започвах от начало да гледам и колкото повече гледах, толкова повече не можех да повярвам, че един нищо и никакъв кадър на камък в море, може да бъде толкова хипнотизиращ.
Знаех, че всеки си обработва снимките (говорим за големите). Но, мисля че едва тогава, за първи път си дадох сметка, че няма никакво значение дали снимките ми са с възможо най-близки до реалното цветове, важното е като ги гледам да си ги харесвам. :) Магически, всичките ми терзания относно обработки се изпариха. Без да се замисля си купих Лайтрум пресет-а на Андрю (в блогът му има линк) Bombay Sapphire, но тъй като нямах никакви снимки в роу формат (понеже стават най-добре с тази обработка), седеше на изчакване...до днес. Може би щеше да е още по-добре, ако не беше и силното слънце по което правих снимки, но не смея да се оплаквам. До преди два дена все още обличах пухенката и съвсем е вероятно другата седмица пак да мина на нея. За това се радвам на малкото слънчеви и топли дни, които ни сполетяха. :)
Пускам преди и след. Преди са абсолютно непипани от роу и всичко което съм направила е едно кликване на пресета Бомбай (ландскейп или портрет, което ми се е сторило по-добре). Едната снимка е леко отрязана, но това не го броя. :)
Бях споменала, че мисля да се самопредизвикам за картички, но като се замисля напоследък всеки ден си е ново предизвикателство за мен. Няма да изпадам в подробности, но с работата в бюрото (където вече съм официално квалифициран дженерал адвайзър фръц, фръц), различните курсове към колежа, които скоро завърших (успешно!), търсенето (не особено интензивно, тъй като съм много капризна) на работа, ежедневието ми е запълнено на максимум. Включете мъж, дете, куче и разни извънкласни занимания, и да си призная, в малкото време което ми остава за хоби, предпочитам да правя това за което имам настроение в момента.
Надявам се, че ви беше интересно. :)
п.с. Ако в следващата публикация четете за градинарство, значи положението излиза извън контрол и най-накрая публикациите в моят блог ще пасват идеално на името му: Нана' с крап. :)
