Една проста щайга и пролетен ремонт. :)

Хартийките отдавна са зазимени и много рядко, почти никога не стигам до тях, освен ако не е нещо спешно и наложително и няма друга алтернатива. Като например подарък за колежка, която малко яде, но много готви и ни покани на 3Д movie night да гледаме Аватар. Рецептурника беше порядъчно оценен, но до снимки не стигна. Преобладаваше червено и ретро. Без да искам уцелих не само цветовете в кухнята й, но и стилът й. Ха!

Мисля, че няма смисъл за пореден път да казвам и се извинявам за занемаряването на този блог. Очевидно нямам време! :) Макар и не толкова очевидно обаче, от време на време правя по нещо, не задължително хартиено, което колкото и да ми се иска да споделя, не стига до момент снимки, писане и т.н. Не и за тази щайга обаче. Сигурно защото съм много, много доволна от резултата и държа да споделя (разбирай получа комплименти :). Последните не са задължителни, но желателни! :)))

Правим ремонт. Не съм сигурна дали се радвам или по скоро ми се плаче от целият хаос в къщи. Всичко е на камара в дневната и чака слагането на ламинат. Тази събота. Yes please! Коридорът ми магичски стана двойно по-голям от боядисване на иначе светли тапети с още по светла боя, но най-големите промени са за детето и неговата стая, която до преди 2 седмици изглеждаше просто плачевно. Предполагам така е на квартира. Хем искаш и дори имаш възможност да преправиш някои неща, хем не искаш да го правиш за жилище от което се "изнасяш" всяка година. :) Не че се оплаквам от хазяите, по-скоро имаме други планове. Мхм. За любопитните, ще покажа стаята на Габриел преди и сега, стига крайният резултат да прилича поне малко на този в главата ми. :)))

Да се върна на щайгата обаче. В България хич не е трудно да се открият такива щайгички, тук се оказа мисията трудно възможна. Всъщност не толкова невъзможно, ако ти се плаща колкото за цял трикрилен гардероб с надстройка от ИБЕЙ. След като се сдобих с една по възможно най-безболезненият начин се започна преобразяването. Всичко необходимо, за да направите подобна, било за играчки както в моя случай, било за нещо друго да прибирате, може да намерите във вече така или иначе закупени материали, поне при мен така се получи.

Надписът е с гумени печати букви и обикновена блажна боя. Копченцата тик-так, доста големи, са шити към плата, а другата част лепени с горещ силикон. Колелца, плат, малко панделки, шевна машина и лак за дърво и воала. Може да се направи по толкова различни начини за различни цели, че чак ми се иска да спретна още няколко. Всъщност обмислям такава с капаче, на което може да се сяда т.е. ще бъде мекичко. Ъъъ...капачето ще е мекичко, нещо като табуретка.... Ох, спирам да обяснявам, че хич не звучи добре.:) Ама няма къде да им намеря място. Това ме спира. :)

Това е за сега. Моля непостоянноста ми в блог пространството да бъде извинена! Уча, работя и си гледам семейството. От време на време ходим на кино. :) Последно гледахме The Croods. Препоръчвам! :)))

Целувки