Искам да ви кажа, че изкарах най-страхотните 3 седмици в живота си, за последните 5 години. Както всяко нещо с начало обаче, трябва да има и край. Спомените ще ме топлят в не особено приятното Шотландско време, до следващата година когато, ако всичко върви по план, ще се омъжа в Италия. :) Да! България подейства особено романтично на моят мъж и за моя най-голяма изненада получих официално предложение за брак. За протокола от 6 години и половина сме заедно. Признавам си, че бях се отказала от идеята, че някога ще ми се случи. :)
Да се снима годежен пръстен, се оказа по-трудна задача от колкото да се носи, както вече споменах и във фейсбук. :)
Тъй...Изфуках се, сега да разкажа малко и за почивката в България. Излишно е да казвам, че не ми се искаше да свършва. 3 седмици преминаха като на сън, а всеки ден имаше нещо за правене, което допълнително караше времето да лети. Първо пътувахме доста добре, нямаше закъснения, нямаше големи престои по летищата. Кацнахме на летище София в 4 сутринта и се оказа, че Бритиш не са ни натоварили багажа някъде из Британско, най-вероятно в Лондон. Докараха ни го на място в къщи ден по-късно.
Първо беше срещата в София, за която вече сигурно сте чели по другите блогове и гледали снимки. Не знам за останалите, но аз се чувствах така все едно познавам всички не от минути, а от години. 3 часа в сладки приказки, хубава храна и страхотна обстановка се изпариха като секунди. Благодаря от сърце на всички които намериха време да дойдат и за страхотната организация на Гери, както и за моят личен посрещач на автогарата Дани! :) Ето и малко снимки. Мислех, че съм се справила по-добре с тях, но не би. Аз изглеждам супер отегчена, което много ме дразни в момента, понеже прекарах наистина повече от страхотно.
Бях кръстена, и бях/съм вече кръстница на едно малко човече. :)
Преди да тръгнем за морето, бяхме 3 дни във и около Велико Търново. имахме късмета дори да гледаме представление "Звук и светлина" на Царевец. Ако, някога ви се отвори тази възможност - не пропускайте! Аз макар и да съм го гледала доста пъти, се чувствах така все едно ми е за първи. Заради цялата история която разказва и факта, че него ден по-рано минахме, и спряхме на "Шипка" се почувствах горда, че съм българка. Признавам си, че малко неща ми действат по този начин, но историята ни определено е едно от тях.
Една чудесна седмица на Созопол...
...2 прекрасни дни в Родопите...
...и накрая не ни остана нищо друго, освен да се качим обратно на самолета за Шотландия.
Това е за сега. До следващият път! :)
