Winter church

Едно нещо явно никога няма да разбера, що се отнася до моите картички. Как може да харесвам изчистени и в съвсем различен стил картички, и когато трябва да направя, посягам към копиците и печатите?! Някой от вас, чудесни последователи, може ли да ми отговори на тоз толкова сложен въпрос? :)




Както и да е. Картичката я правих за една дама, която ми я поръча за нейната най-добра приетелка. Същата обичала всичко блестящо - глитер, перли, гърли гърл тъй да се каже. Лесно. С копиците не бях оцветявала толкова отдавна, че бях еййй толкова близо да си помисля, че съм забравила как се работи с тях. Но не би. Всъщност е като карането на колело - веднъж научено не се забравя.




Мисля да участвам и в следните предизвикателства:

By the Cute and Girly - Let it snow
Christmas Cards All Year 'Round - Anything goes
Paper Sundaes - Anything Christmas
Totally Gorjuss - Let it snow



А, вие направихте ли си всички коледни картички сами или като мен ще донаждате с принтирани купени? :)))

Лек и спокоен остатък от деня ви желая, и до следващият път!

Една забавена публикация и няколко рецептурника

Забавена, защото трябваше много по-отдавна да я напиша/м в комплект с Мария (леле, как си измивам ръцете :), но така и не остава време. А, сега покрай празниците всеки се е забързал и на никого не му е ясно, кога точно прилична публикация ще бъде сътворена.

Някои вече разбраха, че мои рецептурници могат да бъдат закупени от магазина на Мария Gastronome, който се намира в София на адрес ул."Неофит Рилски" 63 малките пет кюшета до площад "Славейков". Първите 10 бройки отдавна са при нея. Някои дори продадени вече ( ихууу ), а аз имам само няколко не добри снимки да покажа, дори не на всички изпратени. :С Обещавам следващата партида да бъде идеално документирана, описана и бъдете своевременно уведомени, кога ще бъдат налични в магазина. :)

Надявам се да намерите време и минете през магазина, аз мога само да съжалявам че ми е тооооооолкова далеч. Абсолютно съм убедена, че обстановката е страхотна и има един куп вкусотии от които с най-голямо желание бих опитала. ♥ ♥ ♥

Интересно е как, без значение дали го осъзнаваме или не, биваме повлияни или вдъхновени на кой как му е удобно, от работата на другите. Често виждаме невероятни красоти по блоговете които следим - било за картички, срапбукинг, кулинария или шиене. Аз съм човек, който като види нещо хубаво, не намира минута спокойствие докато не пробва някой ден. Наречето го плагиатсване ако щете, мисля че всички го правим в малки или големи дози. :)

От както следя блога и фейсбук страницата на 100 овце (името е уникално просто ♥ ) имам желание да си направя тефтерче с обвивка от плат. Ели, правиш уникални неща!!! Това мисля не е тайна за никого. :)




Далеч е от идеална изработка, дори си признавам че се наложи да го направя по-малко от заплануваният първоначален размер. Не знам какво кроих, рязах, мерих, но не ми достигаха някакви сантиметри на края, за да пасва на стандартни мои тефтерчета от 6 на 4 инча. Добре че мога да си ги правя какъвто искам размер, та след/когато/ако го изпиша ще си го подменя лесно. :) Може да ви се струва смешно, но вече имам толкова много тефтери за лична употреба, купувани и правени от мен, та не знам дали един живот ще ми стигне да ги изпиша.

♥ ♥ ♥

Другото нещо, което исках да ти кажа днес е, по-точно да ви поканя, на един благотворителен базар. За много от нас да бъдеш майка е най-естественото нещо, което може да ти се случи. За други обаче е дълъг и болезнен процес пълен с много надежда, но и с много разочарования. За трета поредна година (от както се занимавам с това хоби), вземам участие в благотворителен базар. Първите два пъти все за домове с деца лишени от родителска грижа. Тази година каузата е малко по-различна, но не непременно по-маловажна. Съжалявам, че не успях да се подготвя на време и предоставя повече неща. Надявам се столичанки, а и всеки който има път на там по това време, да намери време и посети базара, закупи нещо макар и дребно (не задължително мое разбира се :) и даде своят принос за събирането на средства. Повече информация в листовката по-долу или на фейсбук страницата: КОЛЕДЕН БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР „АНГЕЛСКА ЧУДОТВОРИТЕЛНИЦА”

Би било чудесно, ако може да разпространите информацията, за да я видят възможно най-много хора.

Food bloger за един ден

Или как една патка сготви друга такава, че дори я изяде накрая. :) Втора публикация в рамките на седмица, ще ви разглезя ми се струва, но нали сте ми другарчета, както би казала Гери. :)



Днес съм блог гост и то не на кого да е, a на Лулу Something.... Когато ми писа за поканата, признавам си стана ми много приятно. Още по-приятно ми беше да разбера, че всъщност иска да и гостувам, освен с хобито, и с рецепта. Мислих, мислих и реших да сготвя една патка с боровинки. Канибалска история, но вие си затворете очите за това, много моля! Разшетах се една сутрин, пекох, варих, мачках, задушавах - сготвих най-накрая. Е, то с моят луд късмет, денят беше един от най-мрачните и едва изкарах две по-читави снимки да предоставя за публикацията. Не ми беше за първи път да опитвам да снимам храна и уж бях на ясно, колко трудно упражнение е. След този си опит съм почти убедена на 100%, че фуд блогър няма да стана никога! Това една проста препечена филия да я направиш да изглежда като най-вкусното нещо на света, не е хич проста работа. Ще го оставя на специалистите като Лулу и всички други кулинарни блогъри. Аз ще се задоволя само с картички и тефтерчета, много ясно. :)

И като казах картички, ето и тази която направих пак за гостуването.




Мисля да участвам и в следните предизвикателства:

Paper Sundaes - Winter Wonderland
One Stitch At A Time - Seeing Red
Забавлятелство Мър Мяу - Коледа



Хайде бЕгам за сега, до следващият път! Не забравяйте да навестите Лулу, да видите какви ги сготвих! :)

Рецептурник

Човек като не е публикувал толкова дълго в блога, си в момента в който трябва да го направи просто не знае от къде да започне. Дали с извиненията за дългото отсъствие, дали с бърз преглед на печата от изминалият период, или признавам си минава ми през ума, просто да си пусна снимките и да избягам с едно "Здрасти" и "Чао". :)

Истината е, че се хванах да уча - сериозно при това. Ходя на два курса по английски. От януари записвам и дистанционно към колежа, като се надявам септември за бъда приета за 4 годишно обучение. Освен това подадох молба за доброволец към местното Citizen Advice Bureau (не знам еквивалент в България на тази организация) и от понеделник започвам да посвещавам част, от и без друго малкото ми свободно време, и на тях. Всъщност не се оплаквам, нито се оправдавам, по скоро се хваля май. :)))




Случи се да получа едно предложение (всъщност две, но за другото съвсем скоро ще пиша), от една блогърка за гости. Не само това, но тази дама искаше да изработя и тефтерче, което да бъде подарък на някой от нейните последователи. Няма дори да споменавам бедната ми душичка, колко беше поласкана от всичко това. Много уважавам и харесвам гореспоменатата персона и съм сигурна, че повече от вас също, но за сега не мога да кажа повече. Просто следете блог пространството и много скоро ще разберете, как, кой и защо иска да ви подари тази прелест.







Прелест не защото аз съм я правила разбира се, но мисля, че се получи чудесно. Вие какво мислите?






На вас пожелавам лека и приятна съботна вечер и спокойна неделя. До следващият път!

Snowman tags & Happy Card Making Day! :)

честит ни празник, момичета! :) Нека вдъхновението не ви напуска и това прекрасно хоби, да ви носи много, много приятни моменти и часове на отмора!





И ако се чудите как ще направите "хиляди" картички и тагове за предстоящите коледни празници, ви предлагам просто да ги съчетаете в едно. :) Аз се позабавлявах вчера с този сладур на Тим Холц, а таговете са с размер 8 на 15.5 см - т.е. достатъчно големи за да ги украсите и напишете пожеланието си.












Лек и приятен остатък от съботният ден от мен!

Една, две сини пеперуди...

...на тефтер за Дамаянти





Снимката е нейна. Откраднах си я тъй да се каже от фейса, но бързах да изпратя готовият нов тефтер + едни стари копчета, а и времето него ден беше брррррррррр...дъжд, вятър и облаци.

Като гледам с какво темпо публикувам напоследък, чак ми става неудобно. Но, пък ако ви кажа колко готови оцветени картинки ме чакат, интересно кога ще им намеря приложение.

Лек и приятен ден от мен, и до следващият път!

Wedding card

Напоследък само сватби ми се въртят в главата, а явно и не самo в моята. Печата е на Магнолия, който си поръчах за да започна малко по малко да правя моите покани, но тях не ги очаквайте скоро. :). Това е картичка, която направих вчера за едни познати, които сключиха брак преди няколко дни.



Ще я включа в следните предизвикателства:

Just Magnolia anything goes + glitter
Papertake Weekly - anything goes + metal
Sir Stampalot - whatever you fancy

Back home

Искам да ви кажа, че изкарах най-страхотните 3 седмици в живота си, за последните 5 години. Както всяко нещо с начало обаче, трябва да има и край. Спомените ще ме топлят в не особено приятното Шотландско време, до следващата година когато, ако всичко върви по план, ще се омъжа в Италия. :) Да! България подейства особено романтично на моят мъж и за моя най-голяма изненада получих официално предложение за брак. За протокола от 6 години и половина сме заедно. Признавам си, че бях се отказала от идеята, че някога ще ми се случи. :)




Да се снима годежен пръстен, се оказа по-трудна задача от колкото да се носи, както вече споменах и във фейсбук. :)




Тъй...Изфуках се, сега да разкажа малко и за почивката в България. Излишно е да казвам, че не ми се искаше да свършва. 3 седмици преминаха като на сън, а всеки ден имаше нещо за правене, което допълнително караше времето да лети. Първо пътувахме доста добре, нямаше закъснения, нямаше големи престои по летищата. Кацнахме на летище София в 4 сутринта и се оказа, че Бритиш не са ни натоварили багажа някъде из Британско, най-вероятно в Лондон. Докараха ни го на място в къщи ден по-късно.

Първо беше срещата в София, за която вече сигурно сте чели по другите блогове и гледали снимки. Не знам за останалите, но аз се чувствах така все едно познавам всички не от минути, а от години. 3 часа в сладки приказки, хубава храна и страхотна обстановка се изпариха като секунди. Благодаря от сърце на всички които намериха време да дойдат и за страхотната организация на Гери, както и за моят личен посрещач на автогарата Дани! :) Ето и малко снимки. Мислех, че съм се справила по-добре с тях, но не би. Аз изглеждам супер отегчена, което много ме дразни в момента, понеже прекарах наистина повече от страхотно.








Бях кръстена, и бях/съм вече кръстница на едно малко човече. :)





Преди да тръгнем за морето, бяхме 3 дни във и около Велико Търново. имахме късмета дори да гледаме представление "Звук и светлина" на Царевец. Ако, някога ви се отвори тази възможност - не пропускайте! Аз макар и да съм го гледала доста пъти, се чувствах така все едно ми е за първи. Заради цялата история която разказва и факта, че него ден по-рано минахме, и спряхме на "Шипка" се почувствах горда, че съм българка. Признавам си, че малко неща ми действат по този начин, но историята ни определено е едно от тях.





Една чудесна седмица на Созопол...





...2 прекрасни дни в Родопите...




...и накрая не ни остана нищо друго, освен да се качим обратно на самолета за Шотландия.




Това е за сега. До следващият път! :)